Парадоксално е колко малко хора са готови да направят днес за нещата, които твърдят, че желаят много. Те не спират да обявяват, че искат да изпитат любов. Ако ги слушате по-внимателно, ще разберете какво наистина имат предвид: те искат усещане да дойде от някъде, което ще ги обгърне със услуги, с грижи, с ласки към самото аз, което ще ги приеме, сякаш им се дължат от миналото. Те очакват да бъдат обичани, както очакват да използват качествата на полезна вещ, която се добавя към домакинството им. Това е също объркването между "харесвам" и "обичам".

От тази точка започва изсъхване, което разлага всички чувства, мисли, решения. Силите на инерцията биха искали да убият любовта и нежността, за да не напомнят на хората, че животът е готов да зачене, ако желаят, и да оставят някои дела зад себе си. Неспособна да желае нещо друго, хуманността изглежда иска да обгърне смъртта. Тя може да стигне до самоубийство насилствено, чрез разрушителност. Въпреки това, тя може също да се придвижи към същия край тихо, бавно, чрез малки удоволствия. Какво може да предотврати такъв позорен край?