Артур Шопенхауер, един от най-великите философи, написа през 19-ти век остро, гневно, подривно, но мъдро, живо и фино хумористично есе (публикувано посмъртно) под красноречивото заглавие "Изкуството винаги да бъдеш прав," което се представя като наръчник за надмощие над всеки опонент в дебат. "Еристична диалектика," самият Шопенхауер написа, като по този начин маскира всякакъв ироничен тон, "е изкуството на споренето - и споренето по такъв начин, че човек да защитава своите позиции адекватно, независимо дали са правилни или грешни." И като че ли за да увери своите читатели, че наистина има предвид това, той добави: "В дебат трябва да игнорираме обективната истина или по-скоро да я разглеждаме като случайно съвпадение и да се фокусираме единствено върху защитата на нашата позиция и опровергаването на позицията на опонента." Разбира се, истинското намерение на Шопенхауер беше да насочи вниманието на своите читатели към триковете, които обикновено използват другите, било то политици, журналисти, рекламодатели или търговци. Преструвайки се, че учи "софистика" (както по-късно нарече реториката), той всъщност учеше как да я разпознаваме и, следователно, как да й противодействаме. Тази хаплива малка творба остава и днес ценен инструмент за тази цел.