В тези подбрани текстове, които обхващат периода от 1905 до 1938 година и остават непреведени до днес, се подчертава основният фройдистки принцип за психически конфликт чрез изследването на различни форми на психопатология, както и поведението на индивидуалното аз във връзка с изискванията на инстинктите и външната реалност.Индивидът, като по природа и позиция е извращен/нерцисистичен, в своя опит да се интегрира във външния свят и да се откаже за тази цел от неудовлетворимото желание за удовлетворение на своите желания, ще влезе в конфликт със сегашната реалност (принципът на удоволствието в конфликт с принципа на реалността). Прибягването към невроза или психоза в това усилие означава патологичен начин на адаптация. Основният елемент, който психоанализата внася, в общи линии, относно структурата и функционирането на психиката, освен несъзнателния процес и психическия конфликт на инстинктите и психическите сита, е, че психиката не е нещо единно и компактно, а се състои от мнемонични следи, представления и фантазии, предимно в несъзнателна форма, които трябва да бъдат изведени наяве и след това да бъдат управлявани от индивидуалното аз, след като първо успее да се осъзнае, с цел да намали вероятността от заболяване. Това е и голямото предизвикателство, което поставя психоанализата, като анализ и терапия, чрез процеса на извеждане на несъзнателния процес на повърхността.