Приближавайки се... по-близо, четем в "Дунав" от Клаудио Магрис за непредсказуемите маршрути на пътуването, преплитането на пътищата, предполагаемата случайност на спирките, несигурността на здрача, асиметрията на всеки маршрут и дори за оживения конфликт на някои малки градове за изворите на Дунава, отвъд факта, че той също споменава дръзка хипотеза на изтъкнат историк, че Дунавът съществено се ражда от воден поток!

Въпреки това, пътят към реките на нашето време все още не е измапиран. Реки, притоци, клонки, качеството и химичният състав на водата, която тя получава и пренася, може би оросявания, принадлежащи на проблемни и изискващи почви, приливи, канали, малки кораби с платна, изложени на ветровете на сезоните, пристанища, спирки, геометрия, както и делтата, в която много безполезни груди се влачат тук-там и която в някакъв момент се губи в соленото море, без да променя химичния си състав, малка или голяма смърт за някои! Клонките на реката, казва Клаудио Магрис, всяка отива по своя път, освободена от задължителното единство-идентичност и умира като сърцето, ноктите или косата, които смъртните свидетелства освобождават от връзките на взаимната вяра. И разбира се, той е прав, когато твърди, че няма особена причина да се определи устието, както е било правено векове с изворите, но щеше да бъде по-подходящо да ги оставим да умрат тихо... без да стимулираме и влошаваме вече създадената обърканост, ще добавим ние в същото време!