През икономическата криза, която силно засегна гръцкото общество от края на 2000-те години, реформата на Държавата на благосъстоянието придоби особен интерес. Въпреки това, освен намесите на централната администрация в критичните области на заетостта, здравеопазването, социалната сигурност и социалното благосъстояние, ролята на Местното управление в осъществяването на политиките за социална защита е определена като значително предизвикателство. От друга страна, въпреки интензивните регионални и местни различия в бедността и социалното изключване, дискусията в изследванията за политиките за социална защита на нивото на Местните управления остава ограничена.

Целта на изследването е да проучи социалните и икономическите фактори, които влияят върху осъществяването на политиките за социална защита от Местните управления от първа степен, като се подчертава (потенциалната) роля на "местното" в проектирането и изпълнението на съответните инициативи. Заедно с доктрината, изследването използва емпирични данни от изследвания на места в общините Атина, Айгалео, Елинико-Аргирополи и Халандри, които демонстрират, че географското разделение на общините съответства на разделение на нивата на бедност и социално изключване.

Изследването систематично разглежда възможностите и предизвикателствата за разработване на модел на Местна държава на благосъстояние в Гърция, който е част от по-широката рамка на дискусията за Активна социална държава. То е насочено към свързването на публичните социални намеси с политиките за развитие и насърчаване на заетостта, както и засилването на възможностите и личните избори за лицата, изпадащи в ситуации на нужда. То служи като полезен инструмент за преподаватели, изследователи и студенти по Социално управление и Социална политика, докато може да служи и като вдъхновяващо ръководство за политици и дизайнери на програми, борещи се с бедността и социалното изключване на местно ниво.