"Махабхарата" е характеризирана като епос на вековете. Тя е най-голямата в света, толкова значима за индийците, колкото "Илиадата" е за гърците, и най-богата по теми, поради което се казва, че това, което не се намира в "Махабхарата", не може да се намери никъде другаде. Наистина, освен войната, която разказва за борбата за власт между Пандавите и Кауравите, тя съдържа множество други истории и традиции, както и етични кодекси, правила за политика за правилно управление, философски системи и учения, които все още вдъхновяват духовни търсачи по света и днес. Това е произведение, което подчертава високия морален характер на своите герои, по-високата цел на духовното търсене и триумфа на добродетелта над всичко зло. Войната, описана в епоса, беше световна война за това време, не само защото участваха много нации и народи, но и защото тя беше резултат от безмилостна битка между боговете и титаните. Когато титаните бяха победени, те решиха да се въплътят в света на хората. Въпреки това, скоро и боговете също се въплътиха, така че небесната война беше прехвърлена на земята, което доведе до смъртта на милиони хора и загубата на много владетели и славни герои. Тази война се състоя на голямата равнина Курукшетра, близо до сегашния Делхи. Въпреки това, битката при Курукшетра има и духовно значение, тъй като това е битка, която всеки търсач трябва да извърви на някакъв етап от своя път. Всеки, който е прочел "Бхагавад Гита" (която е неразделна част от "Махабхарата"), ще помни чудесните духовни учения, дадени от Кришна на своя ученик Арджуна, насърчавайки го да участва в битката срещу злото. Всички ние крием в себе си тъмно подсъзнание и сме свързани с архетипите на колективното безсъзнание. На някакъв етап сме призовани да осветим това тъмно пространство, да укротим скритите неуправляеми сили на подсъзнанието и чрез самопознание да станем господари на всички аспекти на себе си, нисши и по-висши. "Махабхарата" дава тласък за тази вътрешна битка, която води към окончателно Освобождение.