Той крещи, хвърля истерии, забърква се във всичко, има проблеми с концентрацията, губи самоувереността си... Забравя нещата си, изпада в криза за най-малкото нещо, крещи, е агресивен и негативен в училище. Труден е с храната, все още мокри леглото...

Колко разочарование причиняват тези поведения на родителите! Може ли да има други причини освен възпитанието или прекрачването на границите? Може ли развитието на мозъка да е проблемът?

Един момент има нужда от свобода и реагира интензивно, следващият момент идва да се гушка в ръцете на майка си, показвайки перфектно послушание... Понякога топло, понякога студено... Не е лесно да се поставят точни граници на родителския контрол.

Не се отчайвайте! Не, не всичко е загубено още! Родителите могат да направят много, за да култивират доверие в детето си.

Нов ефективен подход, базиран на откритията на невронауката. Така животът с дете на възраст от шест до единадесет години ще стане отново ежедневна радост!