...сега, когато си на осемнадесет и започваш живота, който винаги си желал, послушай няколко неща, които разбрах от своя собствен живот.
Някои неща вече съм ти казал, повечето от тях ще чуеш за първи път. Те не са съвети, знам, че си уморен от тях. Нека кажем, че те са ръководство, като тези, които намираш в кутията на новия си телефон.

Не се ядосвай, знам, че можеш да се справиш с телефоните с пръсти, не ти трябват инструкции. Но животът на възрастните, вярвай ми, не го познаваш. Сега, когато напускаш дома, променяш пътя, точно както тогава с електронните си игри. Твоят нов път е труден. Трябва да оцелееш в него с достойнство, в противен случай ще живееш живот, който не си заслужава.

Затова задръж тази глупава малка книжка, може би някой ден ще ти бъде полезна, кой знае...
Тя е написана с любов, с вина, с надежди, със страх за теб, с вяра в теб. Защото ти си добро дете, а обществото, което предаваме на теб, е безмилостно. Запомни, че светът около теб е мръсен, но винаги има чиста вода, с която да измиеш лицето си. Никога не спирай да я търсиш...