„Днес идва от вчера, бъдещето изниква от миналото.“ Две културно „парадигматични“ примера изникват от миналото, от съществено значение за човешката история: гръцкото социоцентрично и западноевропейското (след Ренесанса) индивидуалистично „пример“. Тези два „примера“ са противоречиви, асимптотични; осъществяването на единия предполага последователното отричане-отхвърляне на другия. Световната култура на „Запада“ днес е обръщането на термините на някогашната гръцка култура, обръщането на главата надолу (като обърната ръкавица) на нейните условия и цели.

Напомнянето за този космоисторически „Разкол“ може да носи лично съпротивление на примитивизма на индивидуализма и утилитаризма - на „радикалния нихилизъм“ (radikale Nihilismus), който Ницше обвини като най-ужасния кошмар за Европа.