Това изследване, базирано на етнографско полево изследване и възползващо се от съвременни антропологически подходи към роднинските връзки, разглежда как жените, които са принудени да се обърнат към биомедицинската техника на даряване на яйцеклетки, подкопават "пан-генома" и отхвърлят еднородното подчинение на майчинството и роднинските връзки към биологията. Чрез означаване на роднинските си връзки чрез нови конфигурации от елементи, символи и метафори, които понякога могат да се отнасят до биологията, а друг път до грижите, социалните субекти "пренареждат картите" на роднинските връзки, като ни карат да признаем, че родителството и роднинските връзки вече не бива да се разбират единствено като резултат от съществуване, а могат също да представляват резултат от умишлено действие.