Той се гордееше с понтийското си наследство, семейното си приключение и триумфа на личната си кариера, кариера, която не може да бъде описана с думи.
„Живял съм десет живота,“ винаги ми казваше той, „и любовта, която съм получил, не може да се сравни с никакво злато в света!“
И точно преди да завършим тази книга, дойде лошата новина за здравето му. Видях го след операциите доста отслабнал, но решен да живее и щастлив, че всичко е минало добре.
Първото нещо, което ми каза, беше: „Тано, трябва да говорим в книгата за рака и здравословните ми изпитания. Хората трябва да знаят всичко за мен и най-вече, трябва да се научат да се борят за всичко, дори и за рака.“ Това е величието на човека Каррас. Нищо скрито от света, който го обичаше и възхваляваше като велик народен певец!
