Тази книга е проба от работата на Костас Гоцаманис със семейството, от неговото решение да подкрепи родителите, които искат да отгледат собствените си деца, борейки се за отглеждането на свободни деца. Неговата посветеност към тази цел и неговите разказвателни качества му помогнаха да напише разбираема книга, без теоретични термини, които биха я направили недостъпна и неизползваема. Книгата му се превръща в съвременно ръководство за оцеляване за семейства и индивиди. Без да го посочва, тя води читателя да различава между щастието и успеха, между ролята и самоличността и разширява живота на всеки. Читателят, дори ако е в безизходица, се препозиционира и сам открива, че това, което изглеждаше като безизходица, може да бъде възможност. Книгата не оставя въпроси, с острота прониква в семейните взаимоотношения, без да обвинява никого, позволява появата на решения и индивидуални отговорности, избягва проповядването, има релаксиран тон, без да се компрометира с проникновеност и обективност. И още повече, нейните страници са пропити с неизчерпаем хумор и изключително заразително желание за живот!