И какво ако опитаме веднъж да "тичаме като древните гърци"? Без значение дали обичаме да тичаме или не, едно е сигурно. Всичко се е променило от времето на Фидипид до днес - технологията, политиката, науката, войната, начина, по който пишем, пътуваме, дори климата - но две неща не са се променили: нашите мускули и тези проклети 41,8 километра, които разделят Маратона от Акропола в Атина. Точно това намерение имам да изпълня.

Защо тичаме? Защо толкова усилия, толкова умора? Какво казва това непрекъснато усилие да изградим мускулесто тяло, с труд и пот, за нас? Отново трябва да се върнем във времето, при древните гърци, първите, които се чудеха защо се тестваме и състезаваме с другите. Знаменитото изречение "здрав ум в здраво тяло" обобщава важността, която древните придаваха на тези изпитания, затова периодът на Олимпийските игри беше единственият, в който всички вражди преставаха. Андреа Марколонго, след като прекара години замесена в книги и граматика, изучавайки "как мислеха гърците", започна да се тренира, като се опита да "тича като древните гърци". Тя го направи, използвайки като инструмент първия ръководител за спорт, който е бил написан някога, "De arte gymnastica" (За гимнастиката) от философа Филострат. За да стигне до безумното решение: да избяга по класическия маратонски маршрут, от Маратон до Атина, точно както Фидипид бяга две и половина хиляди години преди това, преди да изкрещи "Неникикамен" и да падне безсъзнателен на земята.