"Ако съвременният човек е направил преследването на мимолетни преживявания свой флаг, покаянието за християнина е напълно новото и уникално преживяване, което наистина може да разтърси човек. Но дори ако скуката от мирното съществуване - след преследването на различни преживявания - уморява екзистенциално, покаянието може да разтърси човек и буквално да го подмлади."

"Разкаяният открива, че става нов човек не защото намира буквално различно аз, а защото се освобождава от това, което го е обвързвало, за да открие най-дълбокото си истинско аз. И ако психоанализираният наистина може да открие и приеме своите желания, ако е необходимо, заобикаляйки съвестта си, която му пречи да изпитва греховно удоволствие, разкаяният, със съвестта си, която му пречи да греши, постепенно открива, че желанията му съвпадат с волята на Бога. Така животът му става безкрайно по-изобилен."

(От послеслова на Г. Барлас)