N. Бердяев (1874 - 1948) подробно разглежда проблемата за крайното в този есе, изследвайки специфично проблема за познанието и обективирането, проблема за съществуването, творчеството на битието и тайната на обновлението.

Тъй като всички временни неща винаги имат начало, среда и край, човешкото съществуване осъзнато живее само в средата, като началото е потопено в облака на безсъзнанието, а краят е потопен в тъмнината на тревогата. Фиксирането върху средата се противопоставя на очакването на крайния момент на съществуване и заплахата от неговото унищожение. "Проблемът за края не се поставя пред човека на всеки момент. За да се постави истински този проблем, съществуването на човек трябва първо да достигне до тези полета на съзнанието, където краят се поставя драматично, като въпрос и като нищота." Тези изкачвания към вулканични пространства и непроходими пейзажи са дързки актове на религиозно и философско съзнание, които усещат, че смисълът на света лежи извън него. Това е за преодоляване на границите на времето и светскостта.