Елени Гликаци-Арвелер в непредсказуеми разговори с Макис Проватас и Ефи Василопулу. Тя говори, наред с други неща, за своето детство и юношески години, за родителите си, за Окупацията и Съпротивата, за живота си във Франция, за майчинството и ролята си на баба. Тя обсъжда "гръцката непрекъснатост," древна Гърция и Византия, съвременната гръцка история, която "пелопонезира," както и "ахисторическите глупости" на Тайип Ердоган, пандемията и войната в Украйна. Тя споделя своите възгледи за това дали образованието подобрява хората, за младите хора в ерата на интернет и училищния тормоз, какво е наистина самоочевидно в живота; за концепцията на паметта, забравата и истината; за любовта и щастливия брак, предателството и загубата; за възможността или не на самопознанието и пъзела, наречен "душа"; за човечността като най-голяма добродетел и изкуството като жив организъм, за поетите, които тя възхищава. 

Изданието е допълнено с приложение с 14 публикувани и непубликувани нейни стихотворения.