"Спомням си и никога няма да забравя силното въздействие, което театралните преживявания имаха върху мен по време на моите тийнейджърски години. Без значение дали ставаше въпрос за представления, които гледах, или представления, в които участвах сам. От всички представления, които гледах, много малко от тях наистина останаха в паметта ми от художествена гледна точка. Представления, които зрител, особено тийнейджър, наистина би намерил стойностни за гледане. Все пак, нито едно от тях не ме остави безразличен, видимо впечатление, което дори и до днес помня... Така че, когато през миналата пролет групата GRASSHOPPER и София Вгенопулу ми предложиха да напиша пиеса за тийнейджърска аудитория, почувствах, че ми се дава уникална възможност. Като сътрудник на представлението, щях да мога да провокирам някои млади души с малко от тази свещена трепет от театъра. Ако успея да постигна дори само малка част от това, ще бъда много щастлив."

Така Вангелис Хатзигианнидис представя публикацията на своята пиеса "На екрана, светлина", която се представя от 10 ноември 2011 г. до 13 май 2012 г. в 54 представления за училища и публика, в Стеги на писма и изкуства на Фондацията Онасис, по режисурата на София Вгенопулу.

Един голям тайнствен случай поставя приятелството на петима тийнейджъри на изпитание и заплашва да наруши баланса на цяло училище. Всичко, което е необходимо, е едно натискане на бутон и всичко ще излезе наяве, екранът ще запали.

Речникът и изразите на тийнейджърите създават гладка повърхност като плексиглас, кристална и математична, устойчива, като в музиката, където модели се появяват и преплитат. Но в крайната мелодия тази "студена" мрежа разкрива пукнатини, рани, отметки и всичко останало, което млад човек може да носи, защото, разбира се, те не се раждат от нищото, а от родителите си. Пътят на самосъзнанието на детето преминава през света на възрастните и има същите етапи: Добродетел, Порок, Трансценденция, Катарсис. Микрокосмос, в който всички ще видим собствените си лица на осветения екран.