Един сив следобед през септември тя се приближи до мен, докато гледах цветните лехи в двора, погали главата ми и каза:
„Цветята растат с песните на птиците.“ Бях на около осем години.
После тя влезе вътре, включи радиото и затвори вратата си.
Това правеше тя. Щеше да каже една дума и после да изчезне...