През 1981 година, дълго преди да започне да пише изследването "За писането", Стивън Кинг реши да анализира концепцията за ужаса. "Danse Macabre" не е нищо повече от анатомия на ужаса, структурирана в десет глави със здрава доза хумор и примери, взети от литературата и киното; от "Франкенщайн" и "Дракула" до "Екзорсистът", "Зоната на смъртта" и "Бебето на Роузмари".

Според Кинг, романи, филми, радио предавания - дори и комикси - които имат ужас като тема винаги действат на два нива. На върха е нивото на ужаса, което може да се постигне с по-голямо или по-малко изкуство. Но на друго, по-дълбоко ниво, работата на ужаса всъщност е танц - ритмично търсене.

Жанрът на ужасите не се интересува от цивилизованото "обзавеждане" на нашия живот. Такъв жанр преминава през стаите, които сме обзавели по една по една, като всяка изразява - надяваме се! - нашия социално приемлив и приятно открит характер.