Десетилетието 2009-2019, така нареченото десетилетие на икономическа криза и меморандуми, не е приключило. То има особеността да прониква в следващия период, който никога не отбеляза връщане към нормалността, тъй като кризата в многобройните си форми вече се е превърнала в компонент на нормалността. Нормалност, която е едновременно постмодерна и архаична. Нова реалност, която гледа като Янус едновременно към бъдещето и към миналото.

Този преход от криза към криза, последователността и взаимовръзката на кризите, продължаващата значимост на икономическата криза или по-скоро структурните въпроси, свързани с икономическата криза, беше основната причина да приема настойчивото и добре документирано предложение на Георгиос Куварис да организирам тази дълга и всеобхватна дискусия. Това, което казвам в отговор на неговите въпроси, представлява моето свидетелство за критичния период 2009-2019.

Книгата се опитва да постави трудните политически избори, направени под задушаващ натиск и при условия на екзистенциална национална криза, в техния европейски и международен контекст и в хоризонта на дългото историческо време, което вече е оцветено от пандемията и войната, Лернейската хидра на Историята.

"Бях характеризирал икономическата криза като 'войната на нашето поколение.' Веднага след това се появи пандемията и се развива като здравна и научна 'война' с асиметричния противник коронавируса. След две войни в метафоричния смисъл на термина, войната в Украйна се появява в най-архаичната и брутална форма. Война в буквалния смисъл, с измерения, които все още не са напълно разкрити. Следователно, това са 'версии на война,' както метафорични, така и реални, които обхващат периода 2009-2022." Евангелос Венизелос