"Никога не стъпваш в една и съща река два пъти - но излизаш по-богат от преживявания, идеи и приятели." Защо тези текстове станаха книга? През 1994 година, заедно с още двама приятели, посетих бащиния дом на един от тях, ферма на върха на хълм в малко селце в Уелс. Това беше времето, когато всички трима пишехме докторантските си дисертации. Бащата на нашия домакин, вечерта след посещението ни в пуба, наполовина шеговито каза: "Моят баща обичаше да казва, че всеки мъж [знам, сексистски, но така говореха старите хора] трябва да посади дърво, да има дете и да напише книга. Вие тримата започнахте от другата страна." Обяснихме му, че докторантската дисертация не се брои като книга. Оттогава посадих няколко дървета и имам две деца, така че мислех, че може би сборникът от текстове може да се брои като книга след всичко."