Отне ми цял живот да се влюбя в света, но през последните години все повече и повече го усещам. Влюбването в света не означава да игнорираме или пренебрегваме болката, човешката или другата. То означава да погледнем небето през нощта и да позволим на ума си да се провъзгласи между красотата и безкрайността на звездите. То означава да прегърнем децата си, когато плачат, и да видим как плановете цъфтят през юни. Когато гърдите ми се стягат, гърлото ми се затваря и сълзите ми наводняват очите, искам да отвърна погледа си от емоцията. Използвам ирония или нещо подобно като отвлекателен маневър, за да избегна пряките емоции. Всички ние знаем как завършва любовта. Въпреки това, искам да се влюбя в света. Искам той да ме разбие на части. Искам да усетя всичко, което може да се усети, докато съм все още тук.

В тази книга, която включва интересни есета за живота в Антропоцена - настоящата геоложка ера, определена от човешкото вмешателство - обичаният автор Джон Грийн описва с хумор, проницателност и дълбока чувствителност какво означава да живееш в тази противоречива ера: Как можем да бъдем едновременно толкова сурови и толкова състрадателни, толкова настоятелни и толкова готови да се откажем от всичко?