Отворете очите си, казва ни Алис Милър във всяка от своите книги. Отворете очите си и се изправете пред това, което сте преживели в детството си. Стените, които изграждаме, за да се защитим от спомена за болезнените преживявания от детството, са високи и здрави, но не и непревземаеми. Чрез своята лична история, свидетелства на деца, писма от своите читатели и текстове от световната литература, Милър предлага да опитаме забранения плод на потиснатото знание: да изоставим за малко рая на илюзиите и измамната сигурност за добрите родители, които са правили всичко "за наше добро", за да не повтаряме същите грешки, когато възпитаваме своите деца. Нейната критика е насочена не само към родителите, техните педагогически методи, Църквата или учителите, но и към психотерапевтите, психоанализата и дори нейния "баща", Зигмунд Фройд.