За да затворим вратата на проблема, да се преструваме, че не го виждаме, да затъмняваме фактите, да отказваме да се научим за тях, да виждаме селективно - всички тези са изрази на "отрицание", отхвърляне на неприятната реалност. Както е споменато в оригиналната версия на книгата, алкохолиците, които отказват да признаят своето състояние, хората, които отхвърлят подозренията за неверност на партньора си, съпругата, която не забелязва, че съпругът й злоупотребява с дъщеря им, всички те се смятат за "в отрицание". Правителствата отричат отговорността си за зверствата, докато ги планират по такъв начин, че да постигнат "максимално отрицание", че са се случили.

Отрицанието, според Коен, не е само личен проблем, то е закореняло в идеологическата "визитна картичка на държавата" и служи като инструмент за замъгляване на зверствата чрез експлоатация на бюрократични въпроси.

Книгата "Ситуации на отрицание" е първото всеобхватно изследване както на личните, така и на политическите начини, по които се избягват и обходят неприятните реалности. Нейните страници разглеждат разнообразни явления, от клинични изследвания на депресия до медийни образи на болка, както и обяснения за това как се формират "пасивният свидетел" и така наречената "състрадателна умора".

В едно време, когато престъпността все повече се възприема като индивидуално решение, а държавните престъпления, за съжаление, стават обичайни, това класическо произведение връща отново на преден план въпроса за отговорността на тези, които, по закон, са задължени да защитават правата. Но най-вече, то задава въпроса за предотвратяване на тези ситуации.