ИСТИНСКИЯТ ПЪТ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО

Ще напишем няколко реда за книгата на г-н Рини с горепосочения заглавие като основна насоченост. Общо взето, тя се характеризира формално с есеистичен дискурс и тематично с опитна композиция на съществуването, както авторът сам го е изпитал теоретично чрез текстовете на великите философи в тяхната историчност и практически чрез вибрациите на собственото си човешко преживяване. Очакванията на автора са разпръснати във всяка глава на книгата, като светлина, падаща върху не толкова гладка повърхност, и се събират в смисли, които се опитват да уловят сложния характер на общата реалност. По-специфично, авторът се чуди предимно къде е пътят на съществуването през тъмния ден на съществуването. Той вижда тази тъмнина да се сблъсква в ежедневието, което го заобикаля, с изкуствена светлина, която може да стане истинска, оригинална светлина, когато човек научи да мисли. Кога започва някой да научава да мисли? От момента, в който умът достигне такива висини, че зад "войната" на феномените открива спокойното ядро на Битието.

Как разбира авторът съществуването? Той вероятно го предполага като нещо божествено или интелектуално, чрез което човек, като го открива, се чувства по-близо до източника с чиста вода и оставя зад себе си "остатъците" от дихотомичния ежедневен живот. Разбира се, той можеше ясно да определи понятието за съществуване и след това да представи най-характерните му разгъртания, за да подчертае по-добре "срещата" на човешкото съществуване с очакването на "възкресение". Във всеки случай, изглежда, че авторът се движи по линията на търсене на съществуването чрез опита на небитието: "Приближаването на 'истинското битие', на битието към търсенето на 'истинското битие', се обърква, започвайки от директния опит на 'небитието' със значението на 'нелюбов', 'небитие' като 'битие'" (стр. 28).

Понятието за "небитие" е едно от най-трудните и постоянно изследвани в историята на философията. Неговото използване и съответната му интерпретация никога не могат да бъдат окончателни. В тази книга авторът идентифицира "небитието" в "загубата" или разпада, може да се каже, на битието, в рамките на генезиса и разпада на съществата. Посредством непрякост, той вижда "цикъл" между битието и небитието, скитане на битието, диктувано от неговата движеща сила, ума. Въпросът, който се появява тук, е следният: умът и битието са ли две различни неща или единно движение? Това, което е видимо в разглежданото произведение, е че авторът използва различни конструкции на ума, като "хаотичен ум", "изкуствен ум" или "въображение на ума", "дух на ума", "душа на ума".

Друг въпрос, който се повдига във връзка с горното, е как се дефинира душата. Авторът говори за "духа на душата", формулирайки поредица от собствени наблюдения или дефиниции, всеки от които изисква специален анализ. Има също и триптих от понятия: "ум-дух-душа", на всеки от които той приписва динамика или подвижност и търси някаква взаимодействие между тях. Струва си да се отбележи, че тези понятия са били използвани синонимно или дори взаимозаменяемо, както и паралелно или подчинено в дългата история на философията. Продължавайки да наблюдава или чете курса на бъдещето мутиране в небъдност, той не се занимава с понятието за субект и личност на основата на емоционална роля и говори за "Разума на сърцето" или "Разума на сърцето". Тези последни фрази или изрази са създадени от автора, без да отговарят на никакъв класически текст по философия, с цел да отдадат приоритет или да дадат първата роля на емоцията. Това се доказва и от езика, използван от автора в цялостната му работа.

Това писмено произведение е философски опит да се разбере съществуването и неговият истинен път към постигането на истината, предлагайки интересен начин за възприемане на нещата. Философските теории от древността до съвременността стават носители, формации и представления на пътуването на съществуването към своята цел - завладяването на съществената истина, като разумът е значимо средство на мисълта. Според автора, тази съществена истина не е нищо повече от абсолютната вътрешност на преживяването. В епоха, в която множество отвличания пречат на хората да обработват своите преживявания, философският подход на автора систематично води читателя да размисли за собствените си практики и да постигне различна перспектива върху света си. Това е приятно четиво, което, със своята въображаем език, въпроси и интерпретативни анализи, се отнася до съвременността, запазва интереса на читателя и става достъпно и познато за всички.

РЕВЮ НА КНИГАТА "ИСТИНСКИЯТ ПЪТ НА БЪДЕЩЕТО" НА ДИМИТРИОС К. РИНИС

Съществуването и истината като цел, това е това, което търсим. И авторът, с уважение и осведоменост за историята на философията през вековете, от древногръцката литература до днешния ден, търси истинския път на бъдещето и подчертава пътя, като предоставя собствено философско обоснование. Вътрешно пътуване, откриване на истината. С пълно уважение, ако трябва да сравня книгата с театрална сцена и проза, тук главният герой не е неизвестният и непостижим, а човекът и неговото търсене на откриването на своята "истина"

Философско произведение, което комбинира философски теории от предсократиците до съвременните философи с цел да подчертае истинския източник на човешкото "Битие". По отношение на езика и стила, това е истинска "поезия"!