Човек може да изследва тревожността дълго време, без изобщо да мисли за нервност. Ще ме разберете веднага, когато говоря за тази форма на тревожност като обективна тревожност в контраст с невротичната тревожност. Истинската тревожност или страх, следователно, ни се явява като много естествено и логично нещо. Трябва да я наречем реакция на възприемането на външна опасност, очаквана и предвидена заплаха. Тя е свързана с рефлекса на бягство и може да се счита за израз на инстинкта за самосъхранение. Възможностите за това, т.е. обектите и ситуациите, за които човек изпитва тревожност, очевидно ще зависят в голяма степен от знанията и усещането за сила, които този индивид има по отношение на външния свят.