Продължавайки своето изследване в дълбините на човешкия ум, бащата на психоанализата разглежда в този кратък, но изключително влиятелен есе усещането за необяснимото, което "безспорно принадлежи към областта на ужасяващото, това, което предизвиква тревога и страх", но в същото време не е задължително непознато или напълно ново за нас.
Използвайки богатството от примери от литературата и реалността (от Херодот до E.T.A. Хофман, автор на "Щурецът" и от детски спомени до внезапното припомняне на културно остарели начини на мислене), Фройд отново намира начин да ни води през скритите ъгли на нашия ум, с които често се борим да разпознаем.