Неговото визионерско и насилствено писане черпи от всички слоеве на гръцкия език. С вътрешен изблик, на ръба на изповедта, той създава несравнима литературна алхимия, където прекомерната жестокост съжителства с трансцендентността, където патологията на гражданската война се отразява в древните войни, където убийството, унижението, подигравката и изнасилването се смесват с молитвата и свирепостта на самотата. Халюциногенна вселена, която разказва, като буден кошмар, свирепата проекция на националното подсъзнание към нищото. "Страст", залята от сянката на Историята, където само красотата и желанието за писане спасяват от ужаса. Димитриадис е поетът на непримиримото.