През идната година ще се навършат вече 30 години откакто Ангелос Сикелианос затвори великите си очи и се възнесе на небесата, откъдето беше слязъл на земята през 1884 г.

За такива духовни гиганти споменът за смъртта не носи сълзи, а възхищение на душата и възвишение и просветление на ума. С такива чувства и докато този осквернен век се накланя към своя край, ние стоим на хребет и отново съзерцаваме Сикелианос, обременен с опита на горчиви дни и смъртната агония на епоха, която разруши много от сигурностите на душата и ни потопи в смирението на човешката относителност на всички неща. Гледаме го като трижди велик и сияен, духовно непокътнат и поетически авторитетен, смесващ и сливащ в ширината на своето титанично вдъхновение и тона на своята поетическа реч цялото елинизъм, от античността до съвременността.

Той е поет от рядък калибър, мистик и йерофант. Той донесе поетическата реч на пророчески устни, достигна гръцката традиция в момент, когато тя стана отново актуална и жизнеспособна, и показа нейната вечна същност в бедността на живот, на нашата земя, измъчвана от историята.

В него намираме, в уникална смес, здравината на речта и благородството на характера, божественото видение и съзнанието за национална мисия, барда и апостола, гърка и човека, в тяхната величественост и непокътната красота.

Ангелос Сикелианос беше и е гигантска, ненадмината фигура на нашия духовен живот, щедра душа и дълбоко филантропско сърце.

"Отговорност," с този Тефтер, желае да го възвиси като пример, на границата на времената, на преден план на Новите гърци: пример за висока работа и смислен живот, осветен от любов към Гърция и вяра в святостта на поетическата реч.

Лаврите, които го покриват, ще останат неувяхващи през вековете!

"Отговорност"