Двете най-известни метрични повествования от "златната епоха" на латинската литература са "Енеида" на Вергилий (70-19 г. пр.н.е.) и "Метаморфози" на Овидий (43 г. пр.н.е. - 17 г. н.е.). Технически, и двете принадлежат на жанра "епос", но първата се ангажира да създаде паметник за човека, който има мисията да създаде условията на бъдещия Рим, докато втората се предлага като своеобразна метрична митологическа енциклопедия, където неизбежно преобладават гръцки имена, герои и неща. В първата се чува маестозното на националния конститутивен мит, докато във втората алегрото и алегретото на десетки митове преобладават, които, дори ако имат трагичен оттенък, стават каприз на един нарцис и игрив разказвач. Подписаният се е сблъсквал с преводаческото предизвикателство на "Енеида" след като преди това служебно служи преводачески в "Метаморфозите".

Разликата е голяма и не може да се опише адекватно, ако се каже, че единият, даровит поет с реторичен талант, постоянно ви изненадва с високотехнологична думовна престиджация, докато другият, Вергилий от "Енеида", с мисловен талант търси думи, а думите, понякога сами по себе си като показатели, колебаещи се между изявление и подразбиране, и понякога с "познатите" комбинации и добре пресметнатите връзки, ви показват пътища и пътеки "към дълбините" - дълбина на усещания и концепции, които изглежда се пренареждат всеки път, когато се връщате към текста. Затова усещането за нещо, което винаги остава извън превода, е по-тежко и по-мъчно, когато се занимавате с "Енеида". С това усещане се представя настоящият превод и се отказва от безплодни размишления за верност или свобода.