Историята за голяма част е йерархична: тя има връзка с императори, президенти, министър-председатели и генерали; с държави, армии и компании; с указания отгоре. Дори историята "отдолу" обикновено засяга синдикати и трудови партии. Но става ли това, защото йерархичните институции създават архивите, на които историците разчитат? Така ли губим представа за неформалните, много по-малко изучавани социални мрежи, които са истинските източници на власт и сили на промяна?

XXI век беше приветстван като Векът на мрежите. Въпреки това, както Нийл Фъргюсън твърди тук, мрежите винаги са били сред нас, от структурата на мозъка до хранителната верига, от семейното дърво до фриймейсънството. През цялата история, йерархиите, установени във високи кули, твърдяха, че управляват, но често истинската власт се намираше отдолу, на площада. Защото мрежите имат тенденция да иновират. И революционните идеи се разпространяват чрез мрежи. Фактът, че заговорническите теоретици обичат да фантазират за такива мрежи, не означава, че те не съществуват.

От култовете на древен Рим до династии от Възраждането, от основателите на Facebook, книгата разказва за възхода, падението и отново възхода на мрежите, показвайки как теорията на мрежите - концепции като групиране, степени на разделение, слаби връзки и преходни фази - променя начина, по който разбираме миналото и настоящето.

Ако "Еволюцията на парите" постави Уол Стрийт в историческа перспектива, "Площадът и кулата" прави същото за Силициевата долина. Тя също прави смело предсказание за йерархиите, които ще устоят на тази нова вълна от нарушения в мрежата - и тези, които ще паднат.