Бях нещастник, който живееше в ерата на тирани. Нещастник, когото боговете превърнаха в страхливец. Най-жалкия от всички нещастници, най-отвратителния. Лъжлив дворцов писар, който хранеше сърцето си с ласкателства, ума си с омраза. Двуличен церемониален човек, който вярно следваше заповедите на царя на Хати, криейки дълбоката си болка зад маска на щастие, по-непроницаема от бронз, аристократичната омраза, която се гнездеше в тялото му под благородните му дрехи. Най-недостойният човек на земята. Той избра да мълчи, с ръце кръстосани на гърдите си с формалност, както изискваше лоялността към царя му, когато жената, която обичаше, умря от любов. Срамът на мъжете. Най-презреният от развратниците, който, вместо да избере величието на смъртта от любов, не се поколеба да прибегне до внушителната сянка на незначителната си същност, която ставаше все по-голяма зад каменните стени на двореца. Аз, Патасана, главният писар на двореца, който плува сред мъртвите. Този, когото боговете написаха на челото ми: "Той ще се гърчи в болка за вечността."

Разкопки в древен хетски град, близо до Газиантеп. Таблетки, написани преди три хиляди години. Убийства, които започват, когато таблетките са открити. Изповедите на писаря Патасана. Тъмни тайни под яркото югоизточно слънце. Краят на хетите, асирийците... Последните периоди на османците, арменците... Турция днес, кюрдите... Братска кръв, която тече... Непроменящата се съдба на тази земя: насилие и любов... Елегия за пропитата с кръв история на тази земя... Песен за богатата традиция на тази земя...