Спасението/изцелението на цялата човешка природа и нейното богоопълнение се осъществяват в Личността на воплотения Божествен Слово и се дават от Светия Дух на всеки кръстен човек, който е обединен с Христос в Църквата. Въпреки това, както спасението, така и богоопълнението са само възможности за кръстения човек: те трябва да асимилират дара в цялото си същество. Тук се крие ролята на духовния живот, на аскетизма.

Аскетизмът в Православната Църква няма тесното значение, което често му се приписва на Запада, а означава това, което всеки християнин трябва да прави, за да може ефективно да се възползва от спасението, предложено чрез Христос.

Традицията разбира спасението, осъществено от Христос, като изцеление на болната човешка природа и възстановяване на нейното първоначално здраве. Подобно на това, е логично аскетизмът, чрез който човек става запознат с Благодатта, да бъде разглеждан от Традицията като процес на изцеление и връщане към състояние на здраве.