Тази книга, чийто автор е неизвестен, първоначално е написана на руски през 1853 г. Оригиналът е намерен на Атон през 1884 г. и е отпечатан. Това произведение, както е характеризирано в Европа от богослови, които са се задълбочили духовно в него, разказва за православен християнски поклонник, който пътува с жажда да задълбочи своето знание и приложение на апостол Павловото изказване: "молете се непрестанно." Накрая, с помощта на монах и книгата "Филокалия на нектическите отци," той успява да се научи да задълбочава и прилага непрестанната молитва, известна още като умствена молитва или молитва на сърцето, която е обобщена във фразата: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме."
Книгата е преведена на гръцки от митрополита на Коринт, Пантелеймон Караниколас, и е наградена от Атинската академия.