Книгата на Енох е религиозен текст, който съдържа уникален материал за падението на ангелите, произхода на демоните, необходимостта от Потопа и бъдещите награди на праведните по време на управлението на Месията. Според заглавието и съдържанието си, тя се приписва на Енох, пра-прадядото на Ной, но в действителност е написана между 2-ри век пр.н.е. и 1-ви век н.е. в Палестина.

Въпреки че е била считана за свещен текст от много евреи и християни в ранните векове н.е., тя не е включена в официалния канон на свещените книги на равинския юдаизъм и християнската църква, което води до нейното постепенно изчезване от западния свят. Въпреки това, тя остава свещен текст за Етиопската църква и евреите в Етиопия и е преоткрита от западняците през 18-ти век. Оттогава са направени няколко превода от етиопски, като най-забележителният е този на Робърт Чарлз от 1906 г., който е включен в това издание.