През 1981 година три гръцки учени - Панагиотис Вароцос, Кайсарас Алексопулос и Константинос Номикос, представиха метода, който бяха разработили за краткосрочно предсказване на земетресения, известен като методът VAN. Веднага след публикацията му, в научната общност възникна ожесточена контроверза относно възможността за предсказване на земетресения.

Контроверзата не се ограничи само до гръцките учени, но стана едно от най-съществените събития в международната дискусия за предсказване на земетресения. Спорът скоро превиши границите на научната общност, като много от неговите епизоди се разиграваха в обществената сфера. Обществеността в Гърция за първи път стана свидетел на разногласия между учени чрез телевизията и вестниците в интензивен и зареден диалог.

Въпреки това, защо възникна този специфичен спор? Не е необичайно сред учените да възникват разногласия, но не всички те се превръщат в контроверзи. Какви фактори влияят на развитието му? Те са ли чисто научни или фактори извън научния процес също играят роля? Какво се случва, когато несигурността, присъща научните познания, става видима в обществената сфера? Как влияе това на общественото възприятие за науката? Каква е връзката между науката и политиката, когато последната трябва да се основава на първата, за да вземе трудни решения? Това са някои от въпросите, които се разглеждат в тази книга, с цел да се просветли както контроверзата около предсказването на земетресения в Гърция, така и ролята на науката в модерните общества. Някои от тези въпроси също се появиха по време на управлението на настоящата пандемия от COVID-19, като отново издигнаха на преден план връзката между науката, политиката и медиите, този път в областта на биологията и медицината.