Преводът на Одисеята от Г. Психунтакис - публикуван за първи път през 1979 г. - веднага се отличи с обединението на критската реч с омировия език и използването на рима за първи път при предаването на неримувания оригинал. Основната разлика тук беше, че не говореше учен преводач, а обикновен човек, който пресъздаде Омир, след като първо го почувства и усвои. Той запази поетичното съдържание, душата на текста, и го предаде с лекотата на естествената, неподправена реч, която все още живее днес в критското село. Заедно с ризитико песента, която не е изчезнала, тази реч все още живее в Крит, докато на много други места тя се стандартизира и изсъхва, реч толкова жива и изразителна, достойна да предаде Омир.