Три или четири епизода са описани около единствената ковчег на острова. Спомени от юношеството се възсъздават с мрачно игриво настроение върху доминиращото размишление за смъртта, което осветлява отдалечеността на настоящия живот, не толкова от събитията, колкото от преминаването в непостоянство и памет.

Внимателното описание на впечатленията се извършва с лаконичен и ритмичен език, напомнящ за най-добрите моменти от нашата литература. Първо лице дискретно улеснява разказа, докато кратките диалози декоративно прекъсват потока на спомените, където всички усилия са фокусирани върху определянето на предишните функции на кризата и емоцията.

Ксенофон А. Брундзакис, по-известен главно с поезията си, се появява за първи път в областта на прозата с тази книга.