"Бог на Кръста" е проклятие срещу живота, забранителен знак, който предупреждава: "изкуплението е далеч от живота!" Разкъсаният Дионис е обещание за живот: той ще се преражда вечно и ще се върне от разрушението...

Младият Ницше говори за Древна Гърция и нейното "най-трудно" и "най-високо" постижение, "култивирането" на дионисийската музика за родоплодството на Трагедията, която е, както преводачът Вангелис Дувалерис пише, "утвърждаване на живота - във всичките му прояви".

Книгата включва три есета, Древното музикално драма, Сократ и Трагедия, и Дионисийска космогония, написани по време, когато младият Ницше все още беше студент. Те са съпроводени от "машината", както характеризира преводачът на Ницше Дувалерис: бележки, които философът води по същото време. Следва гръндиозна оценка на "сократизма" и Сократ, този "четириног Локсия", който "отвори пропаст, която никога няма да се затвори". Чрез тези текстове, както подчертава редакторът Иркос Апостолидис, "можем да различим побудата на дух, който не иска да се вмести в форми и се изправя срещу всички преобладаващи стойности и предположения на своето време".

"Изкуство, и нищо друго освен изкуство!" пише Ницше, "Великото движещо начало на живота, големият скитник на живота, големият тоник на живота. Изкуството, единствената върховна противоречива сила на всяка воля за отказ от живота, изкуството, същностно антихристиянска, антибудистка, антинигилистическа сила." Говорейки за всяка форма на изкуство и явлението на автономните изкуства като "жалката злокачественост на нашето време", той ни пренася в древна Атина и показва как "гърците ни откриха всичките си по-висши пориви, като възвисиха оргията до идеал".