Адам Купър ни води с хумор и историческа точност през хората и събитията на съвременната европейска антропология. Той поставя особен акцент върху британската школа на Малиновски, Радклиф-Браун, Фърт, Фортес, Евънс-Притчард и Лийч, както и върху нейните взаимодействия с основните течения на френската социална теория от Дюркем, Мос и Леви-Строс. С живост и интензивност той разказва приключенията на героичното поколение антрополози, които разширяват домейна на западната мисъл, като включват в своите теории за обмен, родство или брак, тотемизъм, магия или ритуално насилие, световете на меланезийците и австралийците, индианците или африканците, световете на Изтока. Той също така описва впечатляващото институционално развитие на антропологията във връзка с нейната роля в късния и постколониализма.

Твърдо обоснован, проницателен и внимателен критичен разказ за 50 години антропологична дейност, биография и критична етнография на полето, тази книга, иконоборческа и понякога неортодоксална, от самото си първо издание раздвижи спокойните води на англосаксонската антропология, като представи свещените фигури в техните човешки измерения отвътре.