Ами ако Дева Мария беше гръцка майка?

Деспоина загуби сина си - тридесет и три годишен млад мъж, заради необмислен акт, плюнка в лицето на хунтата - и се е обърнала гръб на легендата, която изникна от неговата загуба: каква полза има от обожанието на света, последователите и верните, когато детето ѝ е в земята?
И така тя се връща в мислите си към единственото убежище - миналото - и преживява отново своите страсти и грешки: отдалеченото село и възрастните ѝ родители, бебето в утробата ѝ с неразкрития баща, емиграцията в Атина, в имението в Дексамени. От слугиня до господарка и дама, съпруга на добродушния Сифис, спътница и подкрепа през тъмните години на окупирания Крит - но преди всичко, майка на Христос.
Но колкото и любов да му е дала, единственият ѝ син винаги беше непокорен, неуловим като диво животно, безстрашен в опасност, и необмислено предан на приятелството и любовта, сякаш можеше дори да стъпче смъртта. И така той беше увлечен от фанатизма на обкръжението си и очите на Магда, и срещна своя край.
Но през всички тези години, дните и нощите на агония и горчивина, Деспоина имаше таен спътник, видим само за очите на душата ѝ: дъщерята, която никога не е имала, дъщерята, която щеше да порасне до нея и да стане нейно убежище и подкрепа. Нима и Дева Мария не би искала малко момиченце, за да подслади бурята, причинена от любимия ѝ син, да облекчи болката от неговото заминаване?
Докато един ден, изгубен приятел на Христос - Янакис, предан като ученик и сладък като чирак - не дойде да наруши самотата на Деспоина със своите разкрития, с истината, скрита на най-невероятното място.
История за това, което дори Бог завидя: майчината любов.