Границата между научното въображение и реалността става неразличима в нашите дни. Благодарение на бързия напредък през последното десетилетие, изкуственият интелект прониква в най-различни аспекти на съвременния живот. Алгоритмите разпознават лица във видеозаписи от видеонаблюдение, компютрите и преносимите устройства комуникират с хора на естествен език, невронни мрежи четат аксиални томографии, автомобилните индустрии се подготвят за автономни превозни средства без шофьори.

Петрос Папаконстантину описва историческата еволюция на автономните машини и оценява постиженията и неуспехите, като се опитва да открие големите преобразувания, донесени от четвъртата индустриална революция в работата, културата и геополитиката. Чрез множество примери и референции той подчертава изкуствения интелект като област на множество конфликти между социални класи, икономически групи и мощни държави, които се въртят около централния въпрос: кой, как, с каква цел, на чия полза най-накрая ще успее да контролира тази нова сила на създаване и разрушаване, "електричеството на 21-ви век"?