Общото вярване относно философията на Хераклит и Парменид е, че тези двама пресократски философи съставляват двата противоположни полюса на "философска дихотомия", състояща се от понятията за ставане и битие.

Авторът на тази книга твърди, че въпреки съществуващите различия, има и значителни сходства в творчеството на тези двама философи. Неговото вярване е, че в творчеството на Хераклит, освен ставането, присъства и битието, с акцент върху идеята за промяна, универсален закон, който управлява както цялата космологична структура на Ефеския философ, така и развитията, които се случват в съществуващият универсум.

В случая с Парменид, самата структура на неговото творчество, която се състои от две части, Истина и Мнение, подчертава двата различни подхода на Елейския философ към една и съща реалност, от които единият (в Част I, Истина) е възможен само чрез разбиране, докато другият (в Част II, Мнение) е подход, който комбинира данните на сетивата с логическата обработка от философа, който предоставя правилни тълкувания на конкретни космологични и антропологични проблеми.

Целта на това произведение е да демонстрира, че има по-дълбока връзка между двете части на Парменидовото Поема, връзка, която също засяга проблема за връзката между битието и ставането.