Спомени от моето пътуване до остров Лесбос

ПЪРВИ ДЕН

12 юли 2004 г., сред лятото, топло слънчево следобед в пристанището на Пирея, чакайки "Таксиархис". Корабът, който ще ни заведе на най-големият, най-красивият остров в североизточното Егейско море, известен с древната си история и култура, Лесбос.
Месеци преди това, направихме планове и си представяхме сцени в ума си като деца, чакайки мечтата да се сбъдне. Пътуваме тихо, нежно, като малки лодки с платна в сладкия вятър. Много хора са запълнили всички пространства, но повечето от тях са на палубата, там с чайките, наслаждавайки се на залеза в Сунио.

И сладкото продължение, като нощта, с нов спътник, луната, която познава безупречно своя път, насочвайки ни в морето. Кратка спирка в Хиос, със сънливи светлини, докато градът още спи.

Зората в Митилини. Красив град се простира пред нас като картина. Най-горе, добре запазеният замък, в средата - гората с борови дървета, специално бижу в зеленото.
Величествената бронзова статуя на Свободата ни посреща на острова. Висока, гледа към морето, давайки ни крила, изпълвайки душите ни с вълнение.
Хълмовете слизат, за да можем да уловим с поглед всички тези къщи по крайбрежието, с техния уникален ритъм и специални цветове.

Изпълнени с благоговение, влезнахме в капелата на Зоодохос Пиги, където се намираше келето на монах Агатон. Почувствахме се малки, както винаги се случва в нас на такива места, които имат светостта на асцетите.
Малката църква е нарисувана, с 35 местни светии от Лесбос в центъра си, които всекидневно се молят нашата Панагия за защита и помощ на верните. Получихме благослов от мраморния фонтан отвън, където първоначално се намиралата Светата Банка на храма, сред ароматната босилка и други ароматни растения, посадени от благочестивите жители. По пътя назад, купихме народни изкуства като сувенири,