Романът "Смъртта на Иван Илич (1884-1886)" заема централно място в творчеството на Толстой през годините 1880-1890.
Темата му - разказът за края на един съдия - Толстой определя като "описание на простата смърт на прост човек." Основното значение на произведението се крие в размислите, направени от болното лице за целия му минал живот, както и в заключението му, че "почтен, весел, приятен живот" е по-лош от ужаса на смъртта.
Социалните институции, които обгръщат живота на Иван Илич като паяжина от лицемерие и лъжа, изкореняват всичко човешко в него, съставлявайки причината за драмата, в която болното лице живее през последните си дни. В това здраво, конкретно и дълбоко поставяне на проблема се крие общото значение на романа, който е едно от най-важните произведения на световната реалистична литература...

Критически анализ от Академията на науките на СССР (1958, откъс).