Един мъж, две армии.
Съдбата на древния свят виси на косъм. Ако Историята е биографията на изключителни личности, животът на Алкивиад (451 - 404 г. пр. Хр.) е важна глава в хрониките на Западния свят. От семейството на Перикъл, защитаван от Сократ, Алкивиад беше признат като най-бляскавата и харизматична личност на своето време.
Точно както гордостта на Ахил повлия на хода на Троянската война, така и волята и амбицията на Алкивиад оформиха Пелопонеската война - двадесет и седемгодишния граждански конфликт между Атинската хегемония и Пелопонеския съюз.
Съдбата на Атина и нейното обичано дете бяха преплетени. Човекът и градът бяха характеризирани с еднаква дързост и амбиция, а в същото време бяха равно уязвими. Когато бяха съюзници, те се издигаха от една победа на друга. Когато бяха противници, той водеше нейните врагове към слава.
Във Вихрушките на войната, изповедта на хоплит, служил под командването на Алкивиад в атинския флот - сега осъден на смърт за убийството на този човек, който беше едновременно толкова обичан и омразен - оживено пресъздава един от най-значимите конфликти в историята.