"Животът колебае, като маятник, от дясно наляво, от страдание към скука", пише Шопенхауер през 1812 година. В Германия, където официалната философия (по следите на Хегел) се е заплела в оптимизъм, който очаква всичко от науката, историята и държавата, Шопенхауер въвежда размисъл за безполезността на света, скръбта и нещастията на човешкото съществуване.