"Какво мога да кажа за Павлакис (така го наричах - с обич - а той ме наричаше 'чичо' или Димитракис). Споделяхме хляб и сол през годините, откакто го срещнах, някъде в края на '60-те - началото на '70-те. От самото начало имахме взаимна привързаност, бих казал любов. Павлакис - който, въпреки че беше добре обиколил улиците - остана до края чисто, добро, романтично дете. Затова, заедно с неговата работа и неговите песни, той е отбелязал нашите животи и продължава да ги отбелязва. Той предложи живота си на живота щедро!
Сбогом Павлакис! Целувки!"

(Димитрис Пуликакоc, от Пролога)