"...Баща Астериос би взел чантата с облеклата на рамо и аз бавно би се качвал по тези скали и литургията би се състояла, но там се награждаваше човек, когато се изкачваше, заради усилието, защото гледката е неповторима. От върха на Арасия можеш да видиш всичките села на Имброс, всичките села. Баща Астериос, както казах, беше добродушен човек с ограничено образование и когато го питаха "как се изкачвате до Арасия, не се уморявате ли, баща Астериос?"; искаше да каже, че се изкачва удобно и каза, че се изкачва "непокътнат" - паметта му да е вечна. Винаги си го спомням..."