Книгата на филолога и психолога Михалис Левендис, "Психотерапевтични упражнения: Диалог с Бог и Човек", е доста необичайна. Човекът, самият автор, се ангажира в диалог със своето "вътрешно аз", с "искрата на Бог, която всички носим", и резултатът, както бързо осъзнаваме, е впечатляващ. Ние сме в състояние да "комуникираме" с вътрешен събеседник, и кой може да бъде той? Можем ли да му изповядаме какво ни притеснява и да приемаме отговори? И ако такова нещо е възможно, как се прави? Лесно ли е? Дали е безопасно? Дали е здравословно и "законно"? Къде може да ви отведе този конкретен процес? Можете ли да го направите сами или се нуждаете от външен надзор и помощ? Струва ли си? И още: Колко полезно ще бъде за другите, когато такъв диалог излезе наяве и писателят изложи своите позиции? Основната цел на тази конкретна книга е да покаже по един прост и ясен начин път към вътрешна свобода. Но литературните достойнства на произведението, тези, които ще бъдат отличени от онези, които са особено занимавани с тях, със сигурност не са пренебрежими. Авторът служи в писането от години, особено в поезията. Накратко: това е книга, предназначена както за ума, така и за сърцето на всеки читател.